Винаги, когато поискаш-имаш избор

„Животът е неизчерпаема съкровищница ,в която има достатъчно и за всеки... „

Вероятно е по-лесно и достъпно да намерим отговори и обяснения за значимите аспекти от нашия живот,когато ги разглеждаме и сравняваме с по-обикновени и познати за възприемане понятия и форми .За това да асоциираш живота като неизчерпаема съкровищница,в която има достатъчно и за всеки е метафора даваща възможност с познатите средства, които са следствия от предишен опит да намерим смисъла на битието.
За да намерим отговор,трябва да разберем какво е нашето отношение към “богатството”. Всеки от нас влага различно разбиране,има свои критерии и ценностна система за това какво е „съкровище”.
Именно това определя смисъла,ефекта и резултата от него.
В зависимост от избора който правят , хората могат условно да бъдат обособени в няколко основни групи:
1.Които живеят,но не знаят,че има съкровища
2.Които знаят , че има съкровища,но мислят че тези съкровища не са достатъчни.Живеят с презумпцията”за мен няма”.
3.Които знаят и търсят.

Това са хората „мечтатели” и „прагматиците”.Едните имат богато въображение,способни са да проиграят различни мисловни сценарии за досег до тези „съкровища”,но никога не предприемат конкретни действия за тяхното реализиране.По-скоро се надяват на това „чудото” да ги споходи или „връхлети”.
Прагматиците са другият полюс, отразяващ отношението човек-живот.Тук е и най-голямото разнообразие от начини и подходи към намиране на пътя към целтa и на самата цел.
За едни е удовлетворение и щастие да знаят ,че път има.Само трябва да поемеш в някаква посока, която неизбежно ще те отведе там ,за където си тръгнал.Важно е движението,не толкова резултатът.Резултат винаги ще има,когато има движение.Това са хората с приключенски дух.
За други пътят е ясен,целта е пред тях.Но в досег с богатствата не знаят какво да правят с тях.
За един е достатъчно да изпитва възхищение от появилата се пред очите му красота.Това са търсачите-естети.Крайният вариант на тази група са воайорите.Те обичат да наблюдават,но естетиката при тях не е от значение.
За тези, за които търсенето и откриването са колекционерска страст е важeн самият процес на постигане на притежанието.В известен смисъл такъв вид откритие обезсмисля и поставя ограничения в перспектива пред откривателя.Тук движещият мотив е колкото повече,толкова по-добре. Но „колкото повече”, означава никога не ще ми е достатъчно.Защото ,да търсиш,за да притежаваш, като необходимо условие да живееш е в противоречие със стремежа пълноценно да изживееш себе си,

Има и един трети вид-този , обединяващ приключението на самото търсене и откриване, с възторга и преклонението пред многообразната красота, която откриваш и с потребността да споделиш откритието с някой.Така радостта е по- пълна, преживяването е божествено.Сливаш се с цялото ,сливаш се с абсолюта.
Всъшност няма точно установени правила , които да следваме.Важно е да има пътища ,да има движение , да има развитие .Може би във всеки от нас съжителства това многообразие от персонажи ,които се проявяват по един или друг начин в различни етапи от нашия живот и е в пряка зависимост от степента на нашето развитие.А значи и от нивото на нашето себепознание, проявено или себеизразено,чрез умението ни да претворяваме и сътворяваме всеки жизнен миг .
Разковничето е в това да осъзнаем себе си , като творци с богат и неизчерпаем потенциал,способни да създават своето днес и утре,сега и завинаги.