Вървим по различни пътища, но целта е една-да открием себе си в цялото.
/есе/
Стоянка Петкова Иванова-Робова


Живеем в свят на относителност.Какво значение има какъв си съотнесен към другите хора, когато ти самият си цяла вселена.Другите-също.
Учат ни ,че сме различни. Но в живота ние сме отделни звена от цялото.И в този смисъл ние градим цялото.Независимо от това съзнаваме ли го или не, искаме ли го или не.
Това е законът на Живота. Всеки човек е уникален, защото природата съществува благодарение на разнообразието.
Всеки от нас е пътешественик, търсещ прислючението Живот тук и сега.
Няма добри и лоши преживявания. Никое преживяване не идва с етикет - добро, лошо, полезно, безмислено. Всички прежвявания са безусловни. Етикетите които им слагаме ни помагат да изявим и изживеем себе си като хората които сме. Едно „трудно” преживяване ни показва колко безгранични са възможностите ни ,а „жестоките” деяния чрез контраста си ни помагат да изживеем нашата нежност. Също така няма добри, лоши, болни, здрави. Но с етикетите които слагаме на един „болен” откриваме потенцияла си да лекуваме. С етикета неспособен, откриваме контраста на това което всички ние сме – Способни. Етикетите са илюзорни, до момента в който ни помагат да изживеем най-висшата си същност.В този контекст те имат смисъл. Талантливи и неспособни,богати и бедни,зрящи и незрящи...Списъкът може да продължи безкрай.

Идваме на този свят с необятни възможности, с красиви човешки тела и през живота ни, в най-добрият случай използваме едва 5% от този безграничен потенциал. Но никой не идва с по-малко, а това колко далеч искаме да стигнем в разгръщането му зависи от нас.Или както казва Антъни Робинс-”Състоянието на ума ви определя какво можете и какво не можете да направите”.
Вярата на човека за това, което той смята че е възможно или невъзможно,определя степента на неговите възможности.Стара поговорка гласи:
”И да вярвате,че можете да направите нещо,и да вярвате,че не можете да го направите,и в двата случая ще сте прави”.


Ако има нещо, което е хубаво да запомним е това че всички идваме със равни и неограничени възможности. Може да ни се иска да мислим, че сме нещо отделно, нещо по-специално от останалите, но на всички ни е дадено едно и също нещо – живот. Всеки избира колко от него да разгърне. Никой не е ощетен – никой.

На нашата планета има само човешки същества, които имат късмета да живеят тук и сега.Всеки има своята цел и своето предизвикателство да намери себе си, да бъде творец. Творец в пълния смисъл и значение на това понятие.
Всеки от нас е имал и има трудности в живота си. Преодолява различни препятствия.Това не трябва да ни въздейства отчайващо,да ни води до примирение към обстоятелствата,да ни демотивира.Кристофър Моран казва:”Има само един успех-да изживееш живота си по свой собствен начин”.
Наша цел трябва да бъде събуждането,проглеждането и продължението на пресътворяване всеки един миг от нашия живот.
В нашия материален свят ,за много хора битието и светоусещанията на незрящите хора са неразбираеми , далечни и подценявани.Някои мислят,че техният собствен живот е по-богат и пълноценен от този на незрящия. Кой може категорично/и с какво право/да твърди,че познава света на другия. А и кой е сляп , ако не човекът, който не успява да види красотата на света около себе си, този който не я усеща, въпреки това че се е родил със здрави зеници.

Съдбата ме срещна с човек, който промени живота ми. Тази среща е от така наречените неслучайни „случайни” чудеса, които се случват с всеки от нас. Живеем във века на новите технологии, в света на интернет. Случи се така ,че там аз намерих приятел. Незрящ.. Оказа се обаче,че този незрящ, млад човек е с широко отворени очи към света. Той „незрящия” ми показа нови хоризонти. Помогна ми да видя с друг поглед себе си и света около мен.
Да живея не с миналото, а с настоящето. Да творя моето сега,а значи и утре.Благодаря му за това, че ми подари възможността да се докосна до това велико прозрение.
Бих била щастлива, повече хора да намерят истината и пътя в своя живот, така както ги намерих аз. Бих искала да осъзнаят , че винаги са били на своят собствен път , защото само те са способни да го създават и не могат да са на никое друго място, освен на него. Защото това е всичко ,което Е. Бих искала да осъзнаят и това ,че го моделират постоянно чрез мислите си , както правя аз сега .
Защото в контраста на етикетите, които ни казват „не можем” откриваме че силата ни няма граници, защото тя е енергия, а енергията е безгранична.