Човешкото същество е част от цялото, което наричаме Вселена - част, ограничена във времето и пространството. То преживява себе си, своите мисли и чувства като нещо отделно от всичко останало-нещо като оптическа измама на неговото съзнание. Тази измама за нас е един вид затвор, който ни ограничава до личните ни желания и до привързаност до няколко души, които са най-близо до нас. Задачата ни трябва бъде да се освободим от този затвор, като разширим кръга на съчувствието си до всички живи същества и към цялата природа в нейната красота.

Алберт Айнщайн